Заложната къща е най-старата финансова институция в човешката история. Индустрията на залагането се е зародила преди 3000 г. в древен Китай. Наблюдава се и при гръцката и римската цивилизации.

В Италия първата заложна къща е открита през 1462 г. в  Перуджа, а втората – през 1496 в Милано, която съществува и днес. Първата заложна къща в Германия е открита в Нюрнберг през 1498 г., в Испания – в 1702 г  в Мадрид,  във Франция – през 1626 в редица градове. В Русия заложната дейност е регламентирана с указ през 1729 г.

Испанската кралица Изабела е заложила кралските бижута, за да финансира пътешествието на Колумб, при което се открива Америка. Английският крал Едуард ІІІ през 14 век е бил клиент на заложната къща на Ломбардите.

През 18 век в Англия се приема първия закон за регулиране дейността на заложните къщи, които през 1851 г. са били 4500.

Заложна къща „Мейджър” – Русе е регистрирана през 1990 г.  и следващата година отваря врати като пионер в заложната дейност.  Тя успешно  преминава  през трудните периоди /1991 - 1997/  на първоначално утвърждаване, унищожителна инфлация и разнобой в нормативните документи,  когато търговията със злато е полулегална.  През 2006 г. на научни конференции  и в пресата управителят на заложната къща доц. д-р Николай Коцев предлага на министъра на финансите да се разработи Наредба за  регламентиране на този вид бизнес. Негови са  и първите сериозни предложения /в две писма/ за подобряване на излязлата през 2009г. Наредба за дейността на заложните къщи до Комисията за защита на потребителите.  

Второто писмо е в интернет - „Становище на доц. д-р Никола Коцев”, качено от Асоциацията / 02.07.2009/.